След интервюто Анна излезе на улицата с рядко за последните месеци чувство на облекчение: обещали ѝ бяха официална работа и достойно заплащане. Докато се опитваше да си намери работа, семейството се издържаше с нейната дистанционна счетоводна работа на непълен работен ден, а съпругът ѝ Томас не беше работил цяла година. Анна се беше разбрала със свекърва си Хелън тя да се грижи за малкия им син, докато Анна е на срещата. От новата работа зависеше дали Анна ще може и занапред сама да плаща наема и разходите за детето.
На връщане тя се отби в хранителния магазин, откъдето трябваше да вземе сина си. До входа стоеше синя количка с бели колела — Анна я позна веднага. Наблизо нямаше никого. От количката се чуваше пронизителен плач; момченцето беше цялото зачервено, лицето му беше мокро, а гласът му вече беше пресипнал. Анна го вдигна и го притисна до себе си, докато то се опитваше да си поеме въздух през хлиповете.
Тя надникна в магазина с надеждата да види Хелън или поне да разбере къде се е отдалечила. До хладилника с напитките стоеше Маркус, по-малкият син на свекърва ѝ, и избираше между две кенчета бира. Когато Анна попита къде е майка му и защо детето е само, той само сви рамене: Хелън го помолила да наглежда малкия, а той самият „само за минутка влязъл“. Взе и двете кенчета със себе си към касата.
— За минутка? Плака толкова, че си пресипна гласът — каза Анна, като се стараеше да не повишава тон пред сина си.
— Все пак помагах безплатно. Можеше да не правиш сцени — отвърна Маркус и се отправи към касата.
Анна не започна да спори в магазина. Трябваше да успокои момченцето и да го закара вкъщи, но първо се обади на Хелън. Тя не отговори веднага и кратко каза, че я чака у дома. Анна взе такси: след случилото се не ѝ се искаше да стои на спирката с плачещо дете и да се преструва, че всичко е наред.
Хелън отвори вратата и дори не попита как е малкият. Вместо поздрав тя съобщи, че Маркус вече ѝ се бил обадил и се оплакал от скандал. Анна обясни, че количката е стояла до входа на магазина без възрастен, а Маркус е бил вътре и е избирал бира. Свекърва ѝ отвърна, че момчето не било съвсем само — синът ѝ бил наблизо — и нарече случилото се дреболия. Когато Анна каза, че повече няма да оставя детето с Маркус, Хелън не оспори по същество думите ѝ.
— Винаги намираш повод да изкараш семейството ми виновно — каза тя. — И изобщо, всички разбират, че момчето не е от Томас. Само ти продължаваш да се преструваш, че не си чула нищо.
Анна не успя веднага да намери какво да отговори. Никога не беше изневерявала на съпруга си и знаеше кой е бащата на сина ѝ. Хелън изрече обвинението уверено, сякаш отдавна го повтаряше не само наум. Анна попита откъде свекърва ѝ е измислила тази история, но тя само се усмихна подигравателно и добави, че Томас знаел всичко, а пиенето му било следствие от това, което жена му направила с живота му.
Вкъщи синът ѝ най-после заспа. В кухнята Томас седеше пред почти празна бутилка. Анна му предаде думите на Хелън и веднага каза, че обвинението е лъжа. Предложи му, ако се съмнява, да направят тест за бащинство. Томас не пожела да обсъжда нито теста, нито случилото се пред магазина.
— Гледам го и нищо не чувствам — каза той. — Може би защото не е мой.
Анна му напомни, че детето се е родило по време на брака им и че никога не е давала повод да се съмнява във верността ѝ. Томас махна с ръка: нямало смисъл да изтрезнява и да си търси работа заради чуждо дете. Анна го попита защо е повярвал на майка си, а на нея дори не иска да даде възможност да докаже истината. Той посегна към бутилката и отговори, че вече е решил всичко за себе си.
Точно тогава Анна престана да го убеждава да погледне на ситуацията по друг начин. Напомни му, че вече цяла година издържа семейството, а новата работа не е търсила, за да продължи да плаща за пиенето му. Апартаментът беше наследство от баба ѝ и беше на нейно име; Томас беше регистриран там, но това не го правеше собственик. Той се опита да я прекъсне и каза, че жилището е общо, но Анна спокойно повтори: повече не може да живее тук и да харчи парите ѝ, без да поема никаква отговорност.
Томас се изправи, залитна и се хвана за ръба на масата. Почти празната бутилка остана пред него. Анна я взе, погледна съпруга си право в очите и каза:
Събери си нещата и отивай при майка си: в моя апартамент повече няма да останеш — отсече Анна и запрати почти празната му бутилка в мивката…
Бутилката се удари в ръба на мивката и легна на една страна. Томас първо погледна нея, после Анна. Лицето му се зачерви.
— Съвсем ли си полудяла? — попита той. — Заради думите на майка ми реши да разиграваш театър?
Анна не отговори. Тя мина покрай него, влезе в детската и затвори вратата. Синът ѝ спеше свит на кълбо и все още от време на време потрепваше насън. Анна оправи одеялото и остана до него, докато дишането му не се успокои.
В кухнята Томас вече си наливаше вода. Той шумно остави чашата на масата и продължи да говори, сякаш тя все още беше длъжна да го изслуша докрай.
— Започнала си нова работа и вече се мислиш за господарка на живота. А апартаментът е общ, казах ти вече.
— Апартаментът е на мое име — отвърна Анна. — Но сега няма да споря с теб, докато си пиян. Сутринта ще решим кога ще си вземеш нещата.
Той се усмихна подигравателно. По всичко личеше, че очаква на сутринта тя да си промени решението, да му приготви закуска и отново да започне да го убеждава да спре да пие. И преди се беше случвало. Анна не си направи труда да му обяснява, че този път няма да го убеждава в нищо.
Томас легна на дивана облечен. Анна се затвори в спалнята със сина си и почти не спа. Тревожеше се не само заради съпруга си. Мислеше за интервюто, за новата работа, за това как ще се справя сама с детето и колко сили ѝ отнемаше човек, който смяташе помощта ѝ за свое право.
На сутринта Томас беше раздразнителен и мълчалив. Поиска кафе, после попита дали има нещо за ядене. Анна сложи на масата хляб и сирене, но не му приготви храна за деня и не потърси чиста риза. Той я погледна озадачено.
— Обикновено ти приготвяш всичко.
— Преди се надявах, че ще се върнеш към предишния си живот. Сега повече няма да уреждам живота ти вместо теб.
Томас отмести чинията и каза, че тя ще съжалява за решението си. Анна не отговори. Тя се погрижи за сина си, а после извади папката с документите за апартамента и я прибра в чекмедже, в което Томас обикновено не надничаше. Там прибра и документите на детето, своите документи и картата, по която получаваше парите за счетоводната работа.
Същия ден Анна се обади на клиентите си и ги помоли да превеждат възнагражденията по отделна сметка. Нямаше спестявания, които да ѝ позволят безразсъдно да раздава пари, но вече не искаше заработеното да изчезва за пиене и дребните разходи на Томас. За храна и нуждите на сина си остави обичайната сума, а останалото реши да заделя за случай, че първите седмици на новата работа се окажат по-трудни, отколкото са ѝ обещали.
Клара, сестрата на Анна, дойде вечерта да поседи с малкия, докато Анна събираше нещата на Томас. Не започна да я разпитва за нещо, което вече знаеше от краткия им разговор по телефона. Просто донесе чанта и попита къде да сложи дрехите му.
Като видя чантата в коридора, Томас заговори по-високо.
— Наистина ли искаш да си тръгна заради един-единствен скандал?
— Не заради един скандал. Заради това, че цяла година не работиш, пиеш и ме обвиняваш в изневяра, вместо да провериш съмненията си.
— Не съм длъжен да ти доказвам нищо.
— Тогава и аз не съм длъжна да продължавам да плащам за живота ти.
Клара остана в стаята с детето. Не се намеси в разговора им, но въпреки това Томас няколко пъти погледна натам, сякаш очакваше някой да го спре или да застане на негова страна. Никой не го направи. Той си събра дрехите, зарядното и самобръсначката. Каза останалото да си остане: „ще го взема после“.
Преди да си тръгне, Томас каза, че Анна няма да се справи сама. Тя му отговори, че не знае как ще се справи, но със сигурност няма да го моли да остане от страх пред трудностите. Той взе ключа и отиде при Хелън. На следващия ден ѝ написа, че иска да се върне за останалите си вещи, а Анна му предложи час, когато Клара ще бъде вкъщи.
Хелън се обади вечерта. Не попита как е внукът ѝ, а веднага каза, че Томас дошъл без пари и без прилични дрехи. Анна ѝ напомни, че му е дала чанта и че може да си вземе вещите след предварителна уговорка.
— Ти разруши семейството — каза Хелън. — Можеше поне малко да потърпиш.
— Достатъчно търпях. И повече няма да оставям сина си с Маркус.
Хелън нарече това наказание и каза, че Маркус не е искал да направи нищо лошо. Анна отвърна, че намеренията не променят факта, че количката е стояла сама пред магазина, а детето е плакало до пресипване. Ако Хелън иска да вижда внука си, ще се срещат само когато Анна е там или предварително се е уговорила с друг възрастен, на когото има доверие. Свекърва ѝ затвори, без да отговори.
Няколко дни по-късно Томас поиска да направят тест за бащинство. Написа, че иска да получи точен отговор, а не да слуша спор между жена си и майка си. Анна се съгласи. Избраха лаборатория и отидоха там поотделно, в уговорения час. Томас се държеше хладно, говореше само за процедурата и не се извини, че я беше оставил сама да се оправя с обвиненията.
Докато чакаха резултата, Анна започна новата си работа. През първите дни се прибираше уморена: трябваше да свикне с графика, да се ориентира в задълженията си и да успява да взема сина си. Вечер проверяваше сметките, приготвяше нещата за следващия ден и постепенно свикваше с мисълта, че вече планира всичко, без да разчита на обещанията на Томас, че ще помага.
Той се обади няколко пъти, за да попита дали може да види детето. Анна не забраняваше срещите, но го молеше да се уговарят предварително и да идва трезвен. Веднъж Томас се появи без предупреждение. Анна отвори вратата, но не го пусна да влезе, докато не се увери, че е трезвен. Той се намръщи, каза, че тя се отнася с него като с чужд човек, и си тръгна. На следващата среща дойде навреме, донесе книжка на малкия и почти през цялото време мълчаливо гледаше как той разгръща страниците.
Резултатът от лабораторията пристигна след няколко седмици. Томас го прочете пръв, после се обади на Анна. Бащинството беше потвърдено. Той помълча и каза, че не очаквал майка му толкова да греши.
— Можеше да го разбереш по-рано — отвърна Анна.
— Не бях на себе си.
— Това обяснява много неща, но не променя нищо.
Томас предложи да опитат да започнат отначало. Анна каза, че не е готова да се върне към предишния си живот и няма да обещава нещо, което не чувства. Той взе вещите си при следващото си идване. Остави ключа на масата, без да спори за апартамента и без да настоява веднага да го пусне обратно. Уговориха се въпросите, които изискват отделно решение, да обсъждат спокойно — не посред нощ и не след пиене.
Хелън продължаваше да смята Анна за виновна и засега не виждаше внука си без нейно присъствие. Маркус не се обади. Томас идваше при сина си след уговорка, а името му вече не се появяваше сред разходите на Анна. Към края на месеца тя за първи път плати наема и покупките за детето, без да проверява по няколко пъти дали съпругът ѝ не е похарчил парите за себе си.
Вечерта синът ѝ заспа в легълцето си, а Анна приготви дрехите за сутринта и затвори папката с работните документи. Сега в дома беше по-тихо. Томас живееше при Хелън, а Анна и синът ѝ останаха в апартамента, където най-после всичко зависеше от собствените им решения.




